/. Световните телевизии, които са обикновен проводник нинтересите на транснационалните политически и бизнес елити, показваха до втръсване почти единствено бягащите майки с малките им деца. Основната цел на тази откровена медийна манипулация беше да накара всички европейски граждани да се потресат и да приемат с отворени обятия и без никакви въпроси мигрантите от арабския и мюсюлманския свят. Защо това е манипулация ли? Ами защото същите тези телевизии почти не показваха хилядите млади, прави и здрави мъже, готови на всичко, за да се доберат не просто до Европа, но до най-развитите европейски държави. А не ги показваха, защото те нямаше как да предизвикат съпричастност. Едва когато мигрантите почнаха да се бият със служителите на реда, истината започна да излиза наяве. Защото майките с децата не се биеха. Биеха се младите мюсюлмани и вече нямаше как да не бъдат показвани. Либералстващите европейски елити упорито бягат от отговора на най-важния въпрос, който настоящата мигрантска вълна поставя. Възможно ли е държавите на Стария континент да интегрират, да направят част от своя начин на живот прииждащите хиляди хора от арабските и мюсюлманските държави. Елитите бягат от този въпрос, защото отговорът е отрицателен. Интеграцията на хората от други етноси, религии и култури в европейския модел се провали много преди настоящата мигрантска вълна. И това гласно беше признато от лидери на основни европейски държави като Ангела Меркел и Дейвид Камерън. Провали се т.нар. мултикултурен модел, според който представители на различните култури и религии могат да живеят в хармония, любов и разбирателство. Разходете се из който и да било голям европейски град, вижте затворените арабски и мюсюлмански анклави и лично ще се убедите в невъзможността за реализация на практика на мулти-култи модела. Е, след като интеграцията не може да проработи сред хора, които са трето поколение имигранти, какво да говорим за току-що пристигащите? Да, със сигурност има и ще има предствители на чужди култури, които ще успеят да се интегрират. Но огромното мнозинство ще продължи да живее така, както е живяло в родните си страни. Извън културната и религиозна несъвместимост между европейците и идващите отвън, настоящата мигрантска вълна предизвиква и един също изключително важен проблем, за който все още никой не говори. А трябва. Защото става дума за тежък социален проблем, който европейците тепърва ще усещат. През последните няколко десетилетия Европа беше завладяна от неолибералния модел. Пратическото приложение на този модел се изразяваше в тоталното обезсилване на социалната държава, в масовото замразяване на заплати и пенсии, в предоставянето на обществените блага в ръцете на мултинационалните корпорации. Накратко, в Европа започна да действа принципът на обратния Робин Худ – вземаше се от бедните и се даваше на богатите. Хората на наемния труд ставаха все по-безправни, а шефовете на големите компании все по-могъщи. Съвсем целенасочено бяха обезсмислени, а понякога и директно купени, синдикатите и традиционните леви партии, за да няма кой да защитава работещите хора. Страхът за работното място се превърна в основна мотивация на много от тях, защото вече се оказаха сами срещу произвола на големите корпорации. Хайде сега да помислим заедно – как ще се отрази напливът на стотици хиляди мигранти, повечето от които в отлична трудоспособна възраст на това, което все пак е останало от социалния европейски модел?