След като кадрите с ентусиазираното посрещане на бежанци в Германия обиколиха света, сега ще ги последват кадрите на затворената граница. В арабския свят също ще видят тези кадри. Остава само да се надяваме, че хората там ще разберат и ще приемат обяснението ни: Германия изчерпа капацитета си. Ако това не стане, в очите на арабите Германия бързо може да се превърне от Обетована в Презряна земя.

Един такъв обрат няма да бъде изненада, защото в арабския свят почти никой не е информиран за дискусията около бежанците в Германия. А тук вече от седмици се водят сериозни спорове за правото на политическо убежище – както в медиите, така и във форумите в интернет. Много от постингите говорят за сериозни тревоги: Ще съумеем ли да се справим? Има ли социалната държава достатъчно ресурси? Ще ни се удаде ли културната интеграция на всички тези хора? И защо политиката изобщо не ни попита какво е нашето мнение?

Предстоят мъчителни решения

Когато Германия реши да позволи на сирийците да влизат безпрепятствено в страната, съседните ѝ държави, най-вече в Източна Европа, реагираха с недоумение. Тамошните политици предупредиха, че такова обещание ще подейства като магнит за огромни маси от хора, а последствията ще бъдат непредсказуеми. И затова посъветваха Германия да не приема бежанците без никакъв контрол – поне дотогава, докогато не бъдат подсигурени външните граници на Евросъюза по смисъла на Шенгенското споразумение.

Решението за временно възстановяване на граничния контрол вероятно ще намали притока на хора към Германия. Така се осигурява малко време за спешно необходимите общоевропейски решения за уеднаквяване на правото на политическо убежище. На дневен ред отново излизат и квотите за по-справедливо разпределение на бежанците в ЕС. А вътре в Германия предстои да се взимат мъчителни решения: колко да бъдат щастливците, на които ще се разреши да влязат в страната? И как да ги подберем? От морална гледна точка тези решения са изключително трудни. Но Германия трябва да ги вземе.